Емоции и стрес
Случвало ли ви се е да сте 100% сигурни за някое ваше твърдение?
Често казваме “Знам какво видях”, “Знам какво чух” и други сродни реплики. Тежестта на това твърдение е изключително голяма, особено когато са замесени емоции и нуждата ни да бъдем прави работи на максимум. Но понякога, дори често, не си даваме сметка колко много влияе настроението ни върху това, което виждаме и чуваме, а оттам и способността му да ръководи нашите действия. В такива моменти често казваме: „Съжалявам, не те чух, бях наистина разстроен“, или “Може би не е точно така както казвам”, “Сторило ми се е”.
В интерес на истината ние никога не възприемаме света „такъв какъвто е“ или нефилтриран, не защото не можем да го направим, а защото нефилтриран свят за нас не съществува. Света и нашето емоционално състояние са взаимосвързани. Единственото качество, което определя границата между тяхното взаимно влияние е нивото на високомерие, което внасяме в описанието на преживяванията.
Или с други думи: Степента, до която определяме, че нещо е напълно сигурно и непроменливо, играе роля върху способността ни да се променяме и приспособяваме към живота. Установено е, че хората с по-голяма степен на тревожност правят два пъти повече фалшиви връзки за нещата, от тези с по-ниска тревожност. По същество тревожните хора преувеличават безпокойството си и създават лъжливи асоциации за обективната реалност.
Дори се смята, че свръхгенерализацията е тази, която играе ключовата роля при някои стресови разстройства. А стресът сам по себе си е най-често срещаното емоционално състояние, което протича на фона на нашия живот и ни прави по-емоционални.
В допълнение, стресът намалява „работната памет“, което представлява количеството информация, което можем да имаме предвид във всеки един момент. Намаляването на работната памет може да създаде „тунелно виждане“ и да възпрепятства намирането на очевидни решения на проблемите.
ВСЯКА ЕМОЦИЯ променя информацията. Емоциите осигуряват автоматична първоначална оценка и ръководство за реагиране при огромна част от преживяванията в нашия живот, от среща с нов човек до това как да управляваме компания.
Знаейки силата и влиянието на емоциите върху възприятието помага да бъдем по-смирени при оценяването верността на нашата преценка, и ни помага да се научим да „разпознаваме“ ситуации, в които са възможни грешки, породени от емоционално изкривената призма, през която сме пречупили информацията.
Независимо дали животът ни се влияе от депресия или сложна работна среда, признаването на силата на нашите емоции дава възможност да разгърнем нашата човечност.
