Страх от провал

Ето как да преодолеете страха си от провал

В един хубав слънчев ден Пабло Пикасо си стоял в едно кафене и си драскал на една салфетка. Той не знаел, но жената, която седяла на близката маса го гледала със страхопочитание. Няколко минути по-късно, допивайки си кафето Пикасо смачкал салфетката и се канел да я изхвърли. Но жената го спряла и го попитала:

–  „Може ли да получа тази салфетка? Ще ти платя за нея.“

– “Разбира се”, казал Пикасо. – “двайсет хиляди долара”. Жената била зашеметена.

– „Какво? Отне ти само две минути да нарисуваш това.“

– „Не, госпожо – Отне ми над 60 години, за да нарисувам това.“

Майсторството отнема време

Пикасо живял до 91 години. Когато починал през 1973 г., той бил натрупал нетна стойност от около 500 милиона долара, а изкуството му станало известно по целия свят. Общият брой на създадените от него произведения на изкуството се оценява на 50 000, включващи голям брой картини, рисунки, скулптури, керамика, щампи, гоблени и килими. Усъвършенствайки таланта си в продължение на десетилетия, Пикасо в крайна сметка стигнал до момент, в който можел да вземе двадесет хиляди долара за двуминутно драскане на салфетка.

Изводът тук е, че майсторството отнема време. Затова трябва да сме последователни в практиката си. И за да направим това, трябва да можем да правим грешки, без да губим инерция или да се отказваме. За да станете наистина добри в това, което правите, трябва да се чувствате комфортно да се проваляте в него. За да станете забележителни, трябва да сте готови да се провалите повече от всеки друг около вас.

Защо да се провалиш е толкова страшно

Когато сме били деца не сме се замислили нито един път дали искаме да се научим да ходим. Не са били важни резултатите от един единствен опит, просто сме продължавали да опитваме, независимо от всичко. Изправяли сме се, падали сме, наранявали сме се, може би сме плакали, но след това сме опитвали отново! Никога не ни е минавало през ума да се откажем, да си кажем – „Човече, това е ужасно. Може би ходенето не е за мен.“

Това ни навежда на мисълта, че избягването на провал е нещо, което научаваме на по-късен етап в живота. Някъде по пътя повечето от нас се научават да се страхуват да не се провалят. Научаваме че е срамно да се провалиш и че другите могат да го използват срещу нас, да ни се подиграват. И когато това започне да се случва то ние изграждаме навика да се придържаме само към нещата, в които всъщност се чувстваме сигурни и можещи.

Започваме да се проваляме повече след провал

Проблемът с провала, разбира се е, че той силно ни ограничава. Веднага щом приемем идеята, че провалът е нещо, което трябва да се избягва, всеки неуспешен опит изпраща сигнал, че трябва да спрем да опитваме. И докато това разсъждение ни кара да се чувстваме в безопасност, то също ни лишава от възможността да реализираме най-големия си потенциал. Защото единственият начин да станеш велик в нещо е да си готов да се провалиш в него. Отново и отново.

Успехът изисква провал. За това трябва да предприемаме действия, ако искаме да превъзмогнем страхът от провал. Как да го направим?  

Сферата на избора

Във философията на стоиците има понятие, известно като „сферата на избора“.

Тази идея прави разлика между:

• „Вътрешни“ — неща, които можем да контролираме. Например нашия характер, ценности и поведение.

• „Външни” — неща, които не можем да контролираме. Например миналото, голяма част от естествения свят, мислите и поведението на други хора.

Стоическият философ Епиктет вярва, че трябва да се съсредоточим изключително върху вътрешните неща и да се откажем от външните. Само когато спрем да се тревожим за това, което е извън нашия контрол и вместо това насочим вниманието си към това, което е в рамките на нашия контрол, можем да имаме спокойствие.

Освободете се от това, което не можете да контролирате

Сферата на избор е много ефективен метод за справяне със страховете от провал. Когато се заемем с някое начинание бихме могли да седнем и да напишем нашите страхове на лист. Те биха звучали горе долу така – “Кой си мислиш че си? Никой няма да иска да прочете това. Човече, тъпо ти е писането. Нямаш какво да кажеш, нали? Нека изхвърлим тази статия в кошчето и да направим нещо друго.“

Нормално е тези мисли да ни завладяват понякога. Но е хубаво да се научим, че ние не сме нашите мисли. Ние сме тези, които ги чуват. И тъй като случаят е такъв, мислите ни принадлежат към категорията на външните неща. Понякога е трдно да контролираме мислите, които се появяват в главата ни, но е хубаво да не се тревожим за тях. Това, което правим от друга страна, принадлежи към категорията на вътрешните неща. Това е изцяло под наш контрол. Без значение какво крещи мозъкът ни, просто продължаваме да правим това, с което сме се заели докато не постигнем целта си.

Мненията на другите

Ако някога сте създавали нещо и сте го показвали на света, сигурна съм, че разбирате за какво става въпрос. Получаването на добра обратна връзка е доста приятно усещане. Но получаването на лоша обратна връзка е направо ужасно такова. Ако получите 100 положителни отговора, последвани от един отрицателен, последният ще остане в съзнанието ви. Така че, за да станете наистина страхотни в това, което правите, просто не трябва да ви пука какво мислят другите хора за това. Не забравяйте, че мислите и поведението на другите принадлежат към външната категория и затова трябва да се отнасяте към тях със здравословна доза безразличие. Никога няма да получите одобрението на всички, така че не си губете времето в опити.

Как да преодолеете страха си от провал

Отсега нататък, когато изпитвате страх от провал, помнете сферата на избора.

 • Ако откриете, че тревогата ви е свързана с нещо външно, практикувайте да го оставяте да си отиде. Не забравяйте, че е загуба на време да се тревожите за неща, които не можете да контролирате.

• Ако обектът на вашето безпокойство е вътрешен, използвайте го като стимул за предприемане на действие. Спрете да мислите и започнете да правите. Бъдете като дете, което се учи да ходи. Паднете, без да се притеснявате как изглежда или какво мислят другите хора. След това го направете отново. И отново. И отново.

• Измервайте успеха си не чрез способността си да избягвате грешки, а чрез способността си да се показвате и да вършите работата независимо от всичко.

Пикасо е бил готов да създаде 50 000 произведения на изкуството, за да изгради своето наследство.  А ти какво си готов да направиш?

~ Всяко дете е творец. Проблемът е как да запази това, когато порасне.  Пабло Пикасо