Механизми за справяне
Имало ли е момент в живота ви, в който сте се чудили Защо вашия приятел или приятелка реагира по определен начин на проблем? Искало ли ви се е да обясните и да преподадете вашата философия за разрешаване на проблеми, намирайки тяхната за неподходяща? Били ли сте в недоумение защо изобщо човека реагира по този определен начин? Сигурна съм, че ви се е случвало неведнъж или два пъти и също съм сигурна, че наум сте си казвали, че има много по-подходящи начини за реакция. Какво всъщност представлява това поведение?
В живота на всеки човек рано или късно се появяват събития, които могат да станат причина за психологически стрес. Те могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Трудните събития, като развод, спонтанен аборт, смърт на любим човек, загуба на работа и др., стават причина за мъка и страдание. Но дори събитията, които мнозина считат за положителни – да се оженят, да имат дете и да си купят дом – могат също да доведат до значителен стрес. За по-лесното и бързо приспособяване към този стрес хората използват комбинация от мисъл, емоция, поведение в зависимост от ситуацията, заключващи се в определен механизъм за справяне. Или просто казано, механизмите за справяне са стратегии, които ни помагат да се справим и съхраним емоционално и да се адаптираме по-лесно.
Стилове и механизми за справяне
Стиловете за справяне могат да бъдат разделени на два вида:
– фокусирани върху проблема (инструментални);
– фокусирани върху емоцията;
Стратегиите за справяне фокусирани върху проблема целят справяне с проблема, и като резултат намаляване на стреса, докато тези фокусирани върху емоциите целят справяне с всяко негативно чувство, породено от проблема.
Механизмите за справяне могат да бъдат категоризирани като активни или избягващи. Активните механизми за справяне обикновено включват осъзнаване на стресора и съзнателни опити за намаляване на стреса. От друга страна, избягващите се характеризират с игнориране или избягване по определен начин на проблема.
Някои механизми за справяне, въпреки че работят известно време, не са ефективни в дългосрочен период. Познати като дезадаптивни механизми за справяне, те често са контрапродуктивни и имат нежелани отрицателни последици. Адаптивните механизми за справяне са тези, които обикновено се считат за здравословни и ефективни.
Сред по-често използваните адаптивни механизми за справяне са:
• Подкрепа: Например случва ви се нещо неприятно, и за щастие имате добър, разбиращ приятел/ка, на когото да се обадите. Докато разговаряте и споделяте усещате подкрепа и разбиране, като това действа терапевтично и помага за намаляване на напрежението. Много по-ефективен начин отколкото самоизолиране и интернализиране.
• Релаксация: Релаксацията е просто момент, в който човек се отдава на съзнателно отпускане, налага си време, в което да остане насаме със себе си. Такова време може да бъде изкарано в медитация, ден сред природата, слушане на музика или други успокояващи дейности, които несъмнено биха помогнали за подобряване на психичното състояние.
• Решаване на проблеми: Има хора, които не могат да си намерят място докато не решат дадения проблем. В такъв случай човек насочва вниманието си към идентифициране на проблема, който причинява стрес, а след това разработване и прилагане на някои потенциални решения за ефективното му управление.
• Хумор: Сигурна съм, че сте и вие сте ги срещали… Усмихнатите хора, над нещата, които с лекота се шегуват за пречките и проблемите, които им се изпречват. Това, което помага в този случай е, че доброто настроение и хумора помагат на човек да поддържа перспективата и пречи на проблема да стане по-голям.
• Физическа активност: Говорили сме много пъти, с някои от вас лично, с други задочно, че спорта е изключително важен метод за справяне със стреса. Упражнението може да служи като естествена и здравословна форма на облекчаване на стреса. Бягане, йога, плуване, ходене, танци, отборни спортове и много други видове физическа активност могат да помогнат на хората да се справят със стреса и последиците от травматичните събития. Като за подобряването на психичното състояние са отговорни множество процеси и химични вещества, които се отделят в следствие на повишаването на физическата активност.
Често срещаните дезадаптивни механизми са:
• Бягство: Този механизъм се проявява тогава, когато не се чувствате добре и избирате да се затворите и изолирате от света. Нямате желание да говорите с никой, да се виждате с никой, предпочитате да останете вкъщи сами, да гледате телевизия, да прекарвате времето си онлайн и др.
• Нездравословно самоуспокояване: Нерядко се случва човек да намира успокоението в храна, прекомерна употреба на алкохол, интернет, видео игри, пазаруване и др. Всички тези методи са нездравословни начини за успокояване, защото имат кратковременен ефект, и поради много процеси, които се случват в мозъка, може да доведат до пристрастяване.
• Рисково поведение: Понякога стресът може да накара някои хора да търсят прилив на адреналин чрез натрапчиво или рисково поведение като хазарт, опасен секс, експерименти с наркотици, кражба или безразсъдно шофиране.
• Самонараняване: В последно време това е изключително срещан метод за справяне със стреса. Среща се най-вече в тийнейджърските години, като вида самонараняване може да бъде различен.
Механизми за справяне и психично здраве
Ако изпитвате стрес и не знаете как да се справите, терапевтът или друг специалист по психично здраве може да ви помогне да развиете и подобрите уменията си за справяне. Освен подкрепа и информация, терапевтичните сеанси могат да бъдат безопасна среда, в която да изследвате методите за справяне, на които разчитате, а също да изследвате как помагат или възпрепятстват начина, по който управлявате стреса.
