Страничните ефекти на токсичните родители
Когато Рапунцел напуснала кулата на злата си мащеха, копнееща да се впусне в свобода и приключения, тя не подозирала, че ще има огромна пречка, която ще я дърпа назад – неизлекуваните травми на дисфункционалното семейство.
Дори човек да успее да избяга от неприятната семейна среда, той винаги ще носи със себе си голяма торба с тежък емоционален багаж, който е наследство от родителите (понякога дори неподозирано). Лекуването на тези травми преминава през разбирането им. Някои от основните странични ефекти вследствие поведението на токсичните родители са:
1. Висок риск от развитие на тревожно разстройство – Според проучване от 1998 година, хората, които ежедневно са под влияние на токсичните си родители, независимо дали от деца или в по-късните им години, притежават висок риск от развитие на генерализирано тревожно разстройство;
2. Може да страдате от посттравматичен стрес – Колкото по – оскърбителни са вашите родители, независимо дали емоционално или физически, толкова по – вероятно е да страдате от посттравматичен стрес. Преживяното насилие прави хората по-бдителни и ги държи под напрежение,защото винаги очакват опасност. Това води до хронична тревожност, емоционална скованост и неспособност да се погледне напред;
3. Възможно е да се сдобиете с голяма самокритичност и да обвинявате себе си за всичко. Зад чувствителната ви натура стои личност, която винаги е жертвала самочувствието си за обич. Родителите, които използват условна любов, правят така, че децата им да усещат, че не заслужават тяхната любов. В резултат на това децата непрекъснато се доказват. Ако сгрешат или направят нещо, което да разстрои родителите, те биват много самокритични и обвиняват себе си, но не губят надежда. Силно вярват, че когато поправят „грешките“ в себе си и поведението си, техните родители ще се отнасят по-добре с тях;
4. Изпитвате трудност да казвате “НЕ”, защото вашите граници не са били зачитани – един от основните минуси на дисфункционалното семейство е това, че границите в него не съществуват, защото често те биват незачитани и преминавани. Това се отнася особено за случаите, в които главна роля заема нарцистичен родител или родител алкохолик. Децата биват натоварени с тежката отговорност да се грижат за родителя. На тях се е гледало като на “личен продукт” и индивидуалността им никога не е била забелязвана. Трудно е да казваш “Не”, когато нямаш възможността да поемеш контрола над собствения си живот.
5. Придобивате нестабилен модел на привързване, което афектира върху вашите връзки с другите – нестабилното привързване се проявява в две форми – тревожно и избягващо. Тревожното привързване е когато индивида се вкопчва в другия много силно, непрекъснато доказва себе си и преследва отсрещния. При избягващия стил индивида разчита изцяло на себе си, отказва да зависи от някой друг и не допуска никой около себе си.
“Непредсказуемият родител е като страшен Бог в очите на детето”.
Емоционалната реакция, която предизвикват тези родители им дава силата за контрол над човек дори в късна зряла възраст. За щастие, процесът е обратим. Обучение, в което се полагат основите, изгражда се самостоятелност чрез практика и най-вече се освобождава истинската личност от оковите на токсичния родител.
